Защо да сме различни днес се превръща в патология
Снимка: Facebook Мадлен Алгафари
Някога наричахме буйните деца - пакостливи, днес ги наричаме хиперактивни, но за съжаление това се смята за диагноза, а не за индивидуално различие.
По-свитите бяха някога срамежливи, саможиви, днес говорим за аутистичен спектър. Разсеяните някога днес се оказва, че били болни от дефицит на вниманието.
Тази опасна тенденция да се патологизира нормалността много ме притеснява. Дори и в справочника на болестите искат да въведат като диагнози различията ни.
Да сме различни днес се превръща в патология. Нужно е да сме тухли в стената, за да е спокойна Системата, и за да могат фармацевтичните компании да бълват лекарства, които да лекуват какво –
да лекуват нормалността
т.е. – природната, божествената, естествената ни природа да бъде напъхана в болестни етикети, това се нарича разболяване, а не лекуване.
Дори целебният траур е на път да бъде внесен във въпросния справочник като болест и патология?!
Разбира се, че има и истински симптоми и те си имат своя смисъл – идват, за да ни кажат нещо и тогава е необходима терапия, но преди всичко психотерапия, защото повечето телесни симптоми са следствие на неразрешени проблеми в психиката ни.
Но да обявяваме за биполярни хора, които просто са по-експресивни и емоционални, да смятаме, че дори естественото изразяване на емоциите е патология, е опасно, много опасно. Разпространението и подбуждането на паниката дори е противозаконно. Но днес Системата слага една огромна лупа, на всичко, дори на микроскопични вируси. И те започват да изглеждат като десетоглава ламя. Тогава хората
не са болни от вирус, а ги гони десетоглава ламя – паника
Е, от ламя може и да умреш.
А обратното на страха е... любовта! Обратното на страха е вярата във възможностите ни да здравеем всеки ден.
Нужно е опомняне, нужно е провиждане. Системата се опитва да вмени, че норма е еднаквостта.
А различните ни темпераменти, а различните ни характери и личности? Напред към роботизирането на човека. Напред към ходещите обезчуствени и обезприродени киборги.
Какво „напред“е това? Това е най-назад от природното и божественото. Но човешката арогантност няма край... Всъщност, има, но... е най-страшният. Защото само страхът води до най-страшния край!
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари